А, която събира душата си

Понякога е топла топка,
понякога бодлив триъгълник
(остро сгърчен),
понякога е ледена кристална сфера -
звъни усмихнато,
а въздухът е ... (ох!)
неумолимо стръмен.

Друг път
просто намига момичешки
или се разтваря в мънички прозрачни капчици
сред чувствени пухкави облаци
(бели)
и съвсем неочаквано -
режеща линия
в свистящо зелено -
бебешко гукане и старчески клетви
(едновременно).

Такава.

А
слиза често на дъното,
свива се тихо от болка
(сама и за малко),
после капризно
(чисто по женски)
се изплъзва от тъмното,
заиграва се с гълъби
(преоблечени ангели)
и отново
събира душата си
някъде горе -
на върха на иглата.

И така...


Из "Навреме" (Варна: LiterNet, 2006)